19.08.2010 г., 20:25 ч.
Саморазправа
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни.
Трепериш без последната си риза.
Доверието днес е болест срамна.
Приличаш ми на кулата във Пиза.
Наклонена си, но непоклатима.
Разсмиваща глупашка устойчивост!
Със Девата и с Господ, май сте трима,
повярвали в човека. От учтивост!
Забрави ли - той също бе предаден!
Какво очакваш с тебе да се случи?
Не ме изпивай с погледа си жаден -
в пустиня на безводие се учиш.
Душата си събличай пред палача -
след ризата ти само тя остана.
Небето се разплака... Аз... не плача...
От мен ще е последната ти рана!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за проявения подчертан интерес тази вечер към моите стихове, Нели! Изпрати ми, ако обичаш, твоето едноименно стихотворение, ще ми бъде много приятно да го видя!
-
Силно е!
( и аз имам едно със същото заглавие, в един предишен откровенски живот дори го бях публикувала
Твоята саморазправа е талантлива до жестокост! -
Яки, много ти благодаря за проникновения и запомнящ се коментар!
Валя, твоето "силно" приемам като висока оценка, която ме радва! -
Силно!
-
Майсторски написан стих, както обикновено.
А емоцията в него е много силна, много обвиняваща, но имам чувството, че обвиняеми са не "наивните" мечтатели, а всички онези безчувствени материалисти, чиито образ си пресъздала в монолога.
В такива случаи се казва: "Господи, пази ме от гнева на праведните!"
Поздрави! -
Сигурно всеки си има моментите на самоосъждане и самобичуване, затова настройката на моята лирическа буди размисли и се приема.
Благодаря и аз, че отдели време и коментира, Галя! -
Високо ценя написаното от теб, Елена, поезията ти е прекрасна и винаги има какво да научи от нея всеки, посветил се на перото! Затова съм така щастлива, че с написаното от мен съм предизвикала твоето възхищение!
Благодаря ти! -
Мдаа, наивността често е пагубна. Много впечатляващи образи -
"Със Девата и с Господ, май сте трима,
повярвали в човека. От учтивост!"
С възхищение!
-
Толкова е хубаво,че виждаш в стиховете ми светлина от светулки,Стойне, независимо, че съм влязла в ролята на палача в саморазправа с добрата, но глупава наивница в мен!
Благодаря ти за прочита и коментара! -
Наслада е поезията ти! Умело влизаш в чуждата роля, но между редовете проблясва светлина... на рой светулки...
Поздрави! -
Радвам се, че съм успяла да те впечатля, Марина!Много аналитично подхождаш при тълкуването на стихотворението, а това доказва, че гледните ни точки са ичключително близки! Благодаря ти сърдечно!
-
Впечатляващ стих!!!
"И докога ще вярваш във доброто?"
Положителното мислене е да вярваш в доброто. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение, действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са такива , каквито са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата в която живеем. -
Съгласна съм с теб, Илко, че душата израства, минавайки през житейските бури и трупа опитности - добре си го казал.
Такава е и синтенцията в цитирания твой стих, за който аз
от своя страна те поздравявам!
Това стихотворение, Маги, е едно от любимите ми стихотворни деца,
имено защото е натоварено от мен като автор да буди желание
за намиране на отговор на въпросите, определящи моралния ни облик.
Имам чувството, че опитвайки се да обясня, позасуках мислите си, но дано в "Саморазправа" съм била по-ясна и категорична.Поздрави! -
замисли ме...вяра, морал, идеали...
истинско поетично откровение...силно, много силно, Мария... -
Предлагам ти да напишеш стихотворение за тези горчиви бадеми,
добре продължаваш с коментара си философската насока на стихотворението. Поздрави! -
Напълно си права, Ани!И аз се старая все добро да сея!
Пък дори и то да се върне на тези след мен!
Имам едно стихотворение, писано в младите ми години,
в което казвам за неприятеля: с приятелска ръка аз благославям!
И днес мисля, че не греша, като постъпвам така. -
В този живот както е казано в поговорката - " Каквото посееш, това ще ожънеш", затова когато вярваш в доброто, когато правиш добро, рано или късно то се връща с неподозирана сила, винаги в най-трудните моменти, когато имаш нужда от помощ. А предателствата, тях никога няма да спре да ги има, невярващите дребни души са твърде много...
-
Mоята вяра в човека е още жива, Доче! Тя, лирическата, е изпаднала само в хамлетово двоумение и стихотворението е монолог на тъмната
страна в двуполюсната и личност.
Благодаря ти за стихотворния киментар, мила! Винаги намираш как да ме изненадаш приятно с отношение и с талант! -
"Със Девата и с Господ, май сте трима,
повярвали в човека. От учтивост!"
И още няколко,които колебаят си
дали да бъдат, или да си траят...
И пишат стих за да горчи забравата,
а времето умее да наказва...
Замисли ме...Прегръдки и лека нощ!
-
Понякога е нужно да насочиш кинжала срещу себе си, за да се спасиш...
Благодаря ти, Плами! -
Кинжален стих! Лека и спокойна нощ, Мария!!!
-
От кога се уча, когато гледам - да виждам, за да не се чувствам сляпа, а когато слушам - да чувам,за да знам,
че съм научила нещо от този живот.
Няма да забравя думите ти, макар че никът ти е Забравена.
Задължена съм ти за прекрасния коментар! -
Мисля, че дори вярата в добротата на човека до нас е в състояние да го направи по-добър. Първи човешки закон за отразената светлина на сърцето. Надявам се, че няма да възразиш срещу отговора ми, Арихо!
-
Въпросът е ставаме ли от това по-умни и учим ли се от житейските истини? Благодаря за коментара и поздравите, Ивон!
-
И аз мисля като теб, Теди!И си оставам непоправима мечтателка! Просто влязох в чужда роля, това е позволено в творчеството - нали?
Руми, сигурно и ти си изненадана, че една пастирка на светулки може да пише такива стихове,но по-важното е, че си ги харесала, за което ти благодаря! -
Ама недей така грубо с мечтателите те са последният знак, че още сме хора
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
