31 mar 2008, 9:16

Самота 

  Poesía » De amor
756 0 3

САМОТА

 

 

Зима е, а нейде вънка

вятър в клоните свисти.

Малка птичка се е свила

в храста и от студ трепти.

 

Няма кой да стопли в мрака

тази мъничка душа.

Няма в никой капка обич,

 няма нежност, топлина.

 

И полека в мен угасва

вярата във любовта,

във прекрасното в човека,

в неговата доброта.

© Иво Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??