САМОТА
Зима е, а нейде вънка
вятър в клоните свисти.
Малка птичка се е свила
в храста и от студ трепти.
Няма кой да стопли в мрака
тази мъничка душа.
Няма в никой капка обич,
няма нежност, топлина.
И полека в мен угасва
вярата във любовта,
във прекрасното в човека,
в неговата доброта.
© Иво Станчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
