29 jul 2008, 8:38

Самота

  Poesía » Otra
988 0 1
Една съдба, един живот, един човек в свят жесток. Кръг от ужас, болка и тъга, без капка жалост, без лъч от светлина. Лишен от обич, от любов ограничен, лежи в мрака и чака утрешния ден. Завит с надежда, положил възглавница от самота, крещи безшумно сломената душа. Луната грее със зловещата си светлина, на лицето му проблясва проронена сълза. И само тънък вопъл смущава тишината, надеждата крепи го, че се сбъдват чудесата. Глава надига, оглежда се за миг и осъзнава пак, че щастието му е само мит. Роден със зла участ на майката земя, без приятели, роднини, нежелан и от смъртта. Очи затваря, свит от студ лежи. Слова прошепва и завинаги скитника заспива с думите: "Живот, прости!"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Керанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...