29 июл. 2008 г., 08:38

Самота

983 0 1
Една съдба, един живот, един човек в свят жесток. Кръг от ужас, болка и тъга, без капка жалост, без лъч от светлина. Лишен от обич, от любов ограничен, лежи в мрака и чака утрешния ден. Завит с надежда, положил възглавница от самота, крещи безшумно сломената душа. Луната грее със зловещата си светлина, на лицето му проблясва проронена сълза. И само тънък вопъл смущава тишината, надеждата крепи го, че се сбъдват чудесата. Глава надига, оглежда се за миг и осъзнава пак, че щастието му е само мит. Роден със зла участ на майката земя, без приятели, роднини, нежелан и от смъртта. Очи затваря, свит от студ лежи. Слова прошепва и завинаги скитника заспива с думите: "Живот, прости!"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Керанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...