Самота
Една съдба, един живот, един човек в свят жесток. Кръг от ужас, болка и тъга, без капка жалост, без лъч от светлина. Лишен от обич, от любов ограничен, лежи в мрака и чака утрешния ден. Завит с надежда, положил възглавница от самота, крещи безшумно сломената душа. Луната грее със зловещата си светлина, на лицето му проблясва проронена сълза. И само тънък вопъл смущава тишината, надеждата крепи го, че се сбъдват чудесата. Глава надига, оглежда се за миг и осъзнава пак, че щастието му е само мит. Роден със зла участ на майката земя, без приятели, роднини, нежелан и от смъртта. Очи затваря, свит от студ лежи. Слова прошепва и завинаги скитника заспива с думите: "Живот, прости!"...
© Стоян Керанов All rights reserved.
