6 jun 2007, 11:38
Самота
Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!
Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?
Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.
Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!
Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?
Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.
Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!
© Габи Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много тъжен и хубав стих!Сърдечни поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
