Gab4enceto (Габи Георгиева)
12 1
6.06.2007 г., 11:38 ч.

Самота 

  Поезия
725 0 1
Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!

Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?

Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.

Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!

© Габи Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжен и хубав стих!Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??