Самота
Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!
Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?
Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.
Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!
Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?
Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.
Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Георгиева Всички права запазени
