Jun 6, 2007, 11:38 AM

Самота

Poetry

942 0 1

Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!

Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?

Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.

Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ерика (Ерика)

Много тъжен и хубав стих!Сърдечни поздрави!

2007-06-06T12:09:05+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0