Jun 6, 2007, 11:38 AM

Самота 

  Poetry
727 0 1
Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!

Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?

Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.

Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!

© Габи Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжен и хубав стих!Сърдечни поздрави!
Random works
: ??:??