Самота

6 июн. 2007 г., 11:38

Поэзия

723 0 1

Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!

Сърцето ми изстинало е,
сърце празно, сърце без любов,
вкаменено, търси топлина.
Къде си?

Търся те нощ и ден,
няма те, отиде си с лекота.
Зов за помощ,
безсилна съм аз сега.

Всичко бе една магия,
болката не спира!
Всичко бе един приказен сън
с коварен завършек!
Самотна съм!

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения