Самота

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Като празна кана;

като пресъхнал кладенец -

пустиня без капчица дъжд.

Аз умирам от жажда,

ала моето име проклето -

НАДЕЖДА -

пак ме възражда.

14.06.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadiushkabr (Надя Братанова)

Благодаря, Магда! Мисля, че има възраждане...)

2008-11-27T16:41:59+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво , Надя!
Възраждай се!
с обич за теб.

2008-01-08T10:00:36+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0