Самота
Като празна кана;
като пресъхнал кладенец -
пустиня без капчица дъжд.
Аз умирам от жажда,
ала моето име проклето -
НАДЕЖДА -
пак ме възражда.
14.06.2005
© Надя Братанова All rights reserved.
Като празна кана;
като пресъхнал кладенец -
пустиня без капчица дъжд.
Аз умирам от жажда,
ала моето име проклето -
НАДЕЖДА -
пак ме възражда.
14.06.2005
© Надя Братанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...