3 abr 2008, 0:11

Самота

Poesía » Otra

1.2K 0 3

Душата ми крещи

Сърцето ми кърви

Не знам къде съм аз

И кой е този свят

Защо съм пак сама

Задавам си безброй въпроси

Но отговори не намирам

Вече няма кой да отговори

Сама съм пак сега

Любовта не ще ме срещне вече

Не ще изпитам чувства силни

Не ще прегърна, не ще целуна

С изпепеляващата страст

Сама съм аз и сама ще си остана

Но животът продължава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kameron (Зелиха Ибрахим)

Самотата е само временно изпитание, ще го разбереш или вече си разбрала! Хубав стих е!

2008-05-18T16:37:06+03:00
bEtt (Белослава Асенова)

Хубаво е! Но ще обичаш и ще срещнеш пак любовта,сигурна съм Не се предавай

2008-04-06T18:53:06+03:00
ihavenofear (МиТаКк Митев)

много е хубаво и аз пиша за самотата.Много ми хареса.

2008-04-03T03:36:36+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0