Душата ми крещи
Сърцето ми кърви
Не знам къде съм аз
И кой е този свят
Защо съм пак сама
Задавам си безброй въпроси
Но отговори не намирам
Вече няма кой да отговори
Сама съм пак сега
Любовта не ще ме срещне вече
Не ще изпитам чувства силни
Не ще прегърна, не ще целуна
С изпепеляващата страст
Сама съм аз и сама ще си остана
Но животът продължава...
© Станислава Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Не се предавай 