Самота

Тя влиза с тихи стъпки,

стои притихнала на вратата ми...

и сякаш ме побиват тръпки,

но тя е вече във душата ми...

Търся... с поглед да я видя,

но тя избягва погледа - таи се в мен,

обвива ме с ръце и ме приспива

и така минават ден след ден...

Как искам да разкъсам веригите на Самотата,

да бъда пак щастлива с приятели добри,

но Тя притиска ме с желязна сила -

изрича своята присъда:

Самотна да си Ти!!!