Тя влиза с тихи стъпки,
стои притихнала на вратата ми...
и сякаш ме побиват тръпки,
но тя е вече във душата ми...
Търся... с поглед да я видя,
но тя избягва погледа - таи се в мен,
обвива ме с ръце и ме приспива
и така минават ден след ден...
Как искам да разкъсам веригите на Самотата,
да бъда пак щастлива с приятели добри,
но Тя притиска ме с желязна сила -
изрича своята присъда:
Самотна да си Ти!!!
© Марина Алексиева Всички права запазени