Самота

Poetry » Other

525 0 0

Тя влиза с тихи стъпки,

стои притихнала на вратата ми...

и сякаш ме побиват тръпки,

но тя е вече във душата ми...

Търся... с поглед да я видя,

но тя избягва погледа - таи се в мен,

обвива ме с ръце и ме приспива

и така минават ден след ден...

Как искам да разкъсам веригите на Самотата,

да бъда пак щастлива с приятели добри,

но Тя притиска ме с желязна сила -

изрича своята присъда:

Самотна да си Ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0