Самота

9 jun 2010, 23:23

Poesía » Otra

544 0 0

Дълбоко в моята душа ранима

се крие тя - доволна и щастлива,

че вече място и подслон си има,

където своите люти сокове да влива.

Тя, самотата, стана част от мен.

И теб поквари безпощадно.

Ще бъде наша нощ и ден -

до гроба - там ще ù е хладно.

Обсебваща, безчувствена, реална

в съня, в радостта и в тъгата,

ще бъде в нас болезнено фатална,

убиваща лъча на светлината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.