meri85 (Мариета Дечевска)
52 12
9 июн. 2010 г., 23:23

Самота 

  Поэзия » Другая
617 0 0

Дълбоко в моята душа ранима

се крие тя - доволна и щастлива,

че вече място и подслон си има,

където своите люти сокове да влива.

 

Тя, самотата, стана част от мен.

И теб поквари безпощадно.

Ще бъде наша  нощ и ден -

до гроба - там ще ù е хладно.

 

Обсебваща, безчувствена, реална

в съня, в  радостта и в тъгата,

ще бъде в нас болезнено фатална,

убиваща лъча на светлината.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??