Самота
Дълбоко в моята душа ранима
се крие тя - доволна и щастлива,
че вече място и подслон си има,
където своите люти сокове да влива.
Тя, самотата, стана част от мен.
И теб поквари безпощадно.
Ще бъде наша нощ и ден -
до гроба - там ще ù е хладно.
Обсебваща, безчувствена, реална
в съня, в радостта и в тъгата,
ще бъде в нас болезнено фатална,
убиваща лъча на светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Дечевска Всички права запазени
