meri85 (Мариета Дечевска)
54 12
Jun 9, 2010, 11:23 PM

Самота 

  Poetry » Other
530 0 0

Дълбоко в моята душа ранима

се крие тя - доволна и щастлива,

че вече място и подслон си има,

където своите люти сокове да влива.

 

Тя, самотата, стана част от мен.

И теб поквари безпощадно.

Ще бъде наша  нощ и ден -

до гроба - там ще ù е хладно.

 

Обсебваща, безчувствена, реална

в съня, в  радостта и в тъгата,

ще бъде в нас болезнено фатална,

убиваща лъча на светлината.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??