5 jul 2012, 22:23

Самота 

  Poesía » Otra
537 0 1

Гледам розите червени,

повявани от вятъра в нощта

и виждам листенца побелели 

между зелените, преплетени стъбла.

 

Може би в деня на Самотата 

цветето от нишки побеля

и избледняха му листата

в разтопената прелестна мъгла.

 

© Лидия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла, Лидия, с това хубаво стихотворение! Поздрав!
Propuestas
: ??:??