Jul 5, 2012, 10:23 PM

Самота 

  Poetry » Other
527 0 1

Гледам розите червени,

повявани от вятъра в нощта

и виждам листенца побелели 

между зелените, преплетени стъбла.

 

Може би в деня на Самотата 

цветето от нишки побеля

и избледняха му листата

в разтопената прелестна мъгла.

 

© Лидия Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошла, Лидия, с това хубаво стихотворение! Поздрав!
Random works
: ??:??