Сама съм и плача...
Плача. В ръката цигара гори,
а кафето отсреща изстива.
Аз пак съм сама!
Отново сама в живота,
пълен с измама и лъжа.
И страда силно моята душа,
обляна в кръв от стара,
незараснала рана!
© Соня Андонова Todos los derechos reservados