1 jul 2009, 11:56

Самота 

  Poesía » De amor
546 0 3

Сама съм и плача...

Плача. В ръката цигара гори,

а кафето отсреща изстива.

Аз пак съм сама!

Отново сама в живота,

пълен с измама и лъжа.

И страда силно моята душа,

обляна в кръв от стара,

незараснала рана!

© Соня Андонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??