1.07.2009 г., 11:56 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
547 0 3

Сама съм и плача...

Плача. В ръката цигара гори,

а кафето отсреща изстива.

Аз пак съм сама!

Отново сама в живота,

пълен с измама и лъжа.

И страда силно моята душа,

обляна в кръв от стара,

незараснала рана!

© Соня Андонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??