Jul 1, 2009, 11:56 AM

Самота 

  Poetry » Love
564 0 3
Сама съм и плача...
Плача. В ръката цигара гори,
а кафето отсреща изстива.
Аз пак съм сама!
Отново сама в живота,
пълен с измама и лъжа.
И страда силно моята душа,
обляна в кръв от стара,
незараснала рана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Андонова All rights reserved.

Random works
: ??:??