1 июл. 2009 г., 11:56

Самота 

  Поэзия » Любовная
567 0 3
Сама съм и плача...
Плача. В ръката цигара гори,
а кафето отсреща изстива.
Аз пак съм сама!
Отново сама в живота,
пълен с измама и лъжа.
И страда силно моята душа,
обляна в кръв от стара,
незараснала рана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Андонова Все права защищены

Предложения
: ??:??