1 июл. 2009 г., 11:56

Самота 

  Поэзия » Любовная
548 0 3

Сама съм и плача...

Плача. В ръката цигара гори,

а кафето отсреща изстива.

Аз пак съм сама!

Отново сама в живота,

пълен с измама и лъжа.

И страда силно моята душа,

обляна в кръв от стара,

незараснала рана!

© Соня Андонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??