Самота

17 jun 2015, 13:18

Poesía

588 0 1

нямам си никой

живея сама

пуст е животът

потъвам в тъга.

до вчера се радвах

играх си с деца,

а ето съм вече

голяма жена.

нищо не чувствам

сама съм в нощта

търся те вече,

но с празна душа.

от сутрин до вечер,

от пладне до мрак

гледам в безкрая,

но няма те пак.

аз ще чакам

с надежда и обич

макар си далече

в мислите ми вечен.

18.04.2013 год

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.