17.06.2015 г., 13:18 ч.

Самота 

  Поезия
530 0 1

нямам си никой

живея сама

пуст е животът 

потъвам в тъга.

 

до вчера се радвах 

играх си с деца,

а ето съм вече 

голяма жена.

 

нищо не чувствам

сама съм в нощта

търся те вече,

но с празна душа.

 

от сутрин до вечер,

от пладне до мрак

гледам в безкрая,

но няма те пак.

 

аз ще чакам

с надежда и обич 

макар си далече 

в мислите ми вечен.

 

18.04.2013 год

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всичко в този свят е преходно, мила Кармен. След тъгата идва радост.
    След самотата идва . Вярвай в новото, което ще дойде!
    Желая ти Бог щедро да те възнагради! Бъди благословена!Стихът ти е чудесен!
Предложения
: ??:??