Самота
нямам си никой
живея сама
пуст е животът
потъвам в тъга.
до вчера се радвах
играх си с деца,
а ето съм вече
голяма жена.
нищо не чувствам
сама съм в нощта
търся те вече,
но с празна душа.
от сутрин до вечер,
от пладне до мрак
гледам в безкрая,
но няма те пак.
аз ще чакам
с надежда и обич
макар си далече
в мислите ми вечен.
18.04.2013 год
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кармен николова Всички права запазени
