нямам си никой
живея сама
пуст е животът
потъвам в тъга.
до вчера се радвах
играх си с деца,
а ето съм вече
голяма жена.
нищо не чувствам
сама съм в нощта
търся те вече,
но с празна душа.
от сутрин до вечер,
от пладне до мрак
гледам в безкрая,
но няма те пак.
аз ще чакам
с надежда и обич
макар си далече
в мислите ми вечен.
18.04.2013 год
© Кармен николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
