18 may 2017, 17:29

Самота 

  Poesía » Filosófica
2340 20 18

Обвива ме със черен плащ нощта,

луната плахо в тъмното изгрява,

изгубена в безумна самота,

танцувам по изстинала жарава.

Извива се под плача тих, зловещ

душата ми, боляща от заблуди.

За нея ангел в храма пали свещ,

а дяволи измъчват я до лудост.

Свирачът бавно песента реди,

в мъглата сива бягат самодиви...

Душата ми от самота крещи

когато в полунощ светът заспива...

 

Таня Симеонова

18.05.2017

 

© Таня Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??