ambarr (Таня Симеонова)
46 52
18.05.2017 г., 17:29 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
2588 20 18

Обвива ме със черен плащ нощта,

луната плахо в тъмното изгрява,

изгубена в безумна самота,

танцувам по изстинала жарава.

Извива се под плача тих, зловещ

душата ми, боляща от заблуди.

За нея ангел в храма пали свещ,

а дяволи измъчват я до лудост.

Свирачът бавно песента реди,

в мъглата сива бягат самодиви...

Душата ми от самота крещи

когато в полунощ светът заспива...

 

Таня Симеонова

18.05.2017

 

© Таня Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??