Самота
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ
душата ми, боляща от заблуди.
За нея ангел в храма пали свещ,
а дяволи измъчват я до лудост.
Свирачът бавно песента реди,
в мъглата сива бягат самодиви...
Душата ми от самота крещи
когато в полунощ светът заспива...
Таня Симеонова
18.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
