Самота
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ
душата ми, боляща от заблуди.
За нея ангел в храма пали свещ,
а дяволи измъчват я до лудост.
Свирачът бавно песента реди,
в мъглата сива бягат самодиви...
Душата ми от самота крещи
когато в полунощ светът заспива...
Таня Симеонова
18.05.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Симеонова Все права защищены
