8 may 2020, 10:46  

Самота 

  Poesía » De amor
1452 12 27
Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля.
Надявах се, да я забравя.
Но гледам всеки божи ден,
небето пълно е с щастливи птици.
Летят, а няма ни една за мен.
Аз просяк съм, а те - кралици.
Затварям уморен очи.
И ме целува тишината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??