Самота

Поэзия » Любовная

1.6K 12 27

Тя беше птица.

Отлетя.

Едно перце дори,

не ми остави.

Безкрайно дълго ме боля.

Надявах се, да я забравя.

Но гледам всеки божи ден,

небето пълно е с щастливи птици.

Летят, а няма ни една за мен.

Аз просяк съм, а те - кралици.

Затварям уморен очи.

И ме целува тишината.

Прегръща ме и ме мълчи.

Завива ме с воал тъгата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ocean (Океан)

Плодова салата стана... или манджа с грозде

2020-05-11T14:13:06+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Искрето те брани с голи гърди! Възхищавам се на приятелството ви! Но мислиш ли, че мога да те “нападна” по някакъв начин. Аз съм само едно малко момченце.

2020-05-10T15:54:40+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Така ли съм казал?!
Метеор е сериозен като сфинкс.
Това е приятелско лигавене, ние си разбираме закачките. Но той сега е щастлив, защото го браниш... не знам от кого.

2020-05-10T13:14:39+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Аз си имам една много ценна звездичка. Други звезди, не ми трябват!

2020-05-10T00:11:40+03:00
щураче (любимка)

Това стихотворение няма звезда от някой редактор и правилно, ти пишеш божествено и цялото звездно небе е твое

2020-05-09T23:38:46+03:00