Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
May 8, 2020, 10:46 AM  

Самота 

  Poetry » Love
1226 12 37

Тя беше птица.

Отлетя.

Едно перце дори,

не ми остави.

Безкрайно дълго ме боля.

Надявах се, да я забравя.

Но гледам всеки божи ден,

небето пълно е с щастливи птици.

Летят, а няма ни една за мен.

Аз просяк съм, а те - кралици.

Затварям уморен очи.

И ме целува тишината.

Прегръща ме и ме мълчи.

Завива ме с воал тъгата.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Плодова салата стана... или манджа с грозде
  • Искрето те брани с голи гърди! Възхищавам се на приятелството ви! Но мислиш ли, че мога да те “нападна” по някакъв начин. Аз съм само едно малко момченце.
  • Така ли съм казал?!
    Метеор е сериозен като сфинкс.
    Това е приятелско лигавене, ние си разбираме закачките. Но той сега е щастлив, защото го браниш... не знам от кого.
  • Аз си имам една много ценна звездичка. Други звезди, не ми трябват!
  • Това стихотворение няма звезда от някой редактор и правилно, ти пишеш божествено и цялото звездно небе е твое
  • И "... ако попита ме луната -
    защо е този лик унил,
    ще кажа, че е от тъгата
    и че не съм до моят мил..." 😊😊😊
  • Сендче...
    Къде си? 😋
  • Само на 21 е ... 😀😀😀
    Как да не го нацелува човек... 😍
  • Самотното ми Сендче... 😀😀😀
    Ела, контеса да те прегърне... 😋
  • Видях я и отговорих, Шефе!
  • Привет, Валя! Знаеш, че те харесвам!
  • Красива тъга!
  • Привет, Океанче, радвам се да те видя!
  • Поздрав за красивия стих.
  • Казвам. Прочети го! Но не, заради мен, а заради изкуството.
    Прекрасно е, да се направи нещо красиво. Както каза Гюлсер, това е докосване до божественото.
    И му сложи музикален фон, по твой избор, моля.
  • Метеорчо!
    Това, което си написал, е несериозно! Но много ми се иска, да прочетеш в “Аудио” това стихо, без да се лигавиш, с добра дикция, естествено, без да се напрягаш, може и да се получи нещо. Ако ми хареса, ще напиша едно специално стихотворение в твоя чест!
  • Кадансът е забавен, защото лирическият е уморен от чакане. Метеорчо! Не става въпрос за кокошарника, а за летящите птици. Все трябва да ти обяснявам, но ти ме виждаш само от веселата страна, а аз съм многолик и светът е шарен. Всякакви комбинации са възможни.
  • Последното действие е много бавен каданс. Чува се само спускането на клепачите ти и падането на воала. В моя прочит...
  • Само невероятните, забелязват невероятното. Вероятните, се занимават предимно със себе си. Радвам се, че забеляза!
  • Прочетох и за врабчето, също ми хареса, добре си го възпял(не успях да коментирам, защото първо това ми попадна). Поздрави.
  • Благодаря! Радвам се, че ви допадна!
    Но защо харесвате предимно тъжни?!
  • Много хубаво стихотворение.
  • 😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
  • Много красиво!
  • Тук казал си много! Добре,че има още птици! Не давай самотата да покрии сърцето!
  • Благодаря! Удоволствието е мое!
    Просто усещам себеподобните си и го изразявам по някакъв начин.
  • Едно от най-красивите стихотворения, които съм чела. Поздравления!
Random works
: ??:??