Самота
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата,
в спомени, скрити в мъгли,
шепне безмълвно в душата,
стъпва по крехки следи,
Хората идват, отминават,
любовта като вятър рои,
но самотата – тя не предава,
не обещава, нито боли.
Тя е в очите на всеки изгубен,
в песента на заглъхнал глас,
не си отива, не се забравя –
самотата живее у нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
