M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Feb 28, 2025, 4:35 PM

Самота

  Poetry
428 7 19

Само тя неизменно остава –

сянка без име, без дом,

тихо в сърцето ни плава,

глух резонанс в нощен тон.

 

Вечна е – в дните, в тъгата,

в спомени, скрити в мъгли,

шепне безмълвно в душата,

стъпва по крехки следи,

 

Хората идват, отминават,

любовта като вятър рои,

но самотата – тя не предава,

не обещава, нито боли.

 

Тя е в очите на всеки изгубен,

в песента на заглъхнал глас,

не си отива, не се забравя –

самотата живее у нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Ани, Стойчо, благодря ви, за хубавите коментари и за поставяне на стиха в любими.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Свободата да бъдем самотни е саможертва,която убива...
    Или е време за творческо осмисляне!
    Зависи изцяло от нагласата на човека.
    Поздравления за написаното от теб, Миночка!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Самотата не се дава на кой да е, Мина. И никак не е лоша. Хората често тълкуват грешно самотата и когато някой каже, че нищо не иска. За тях е нещастие, каприз, глезене.. много претенции. Но самотата, смирението, умиротворението, хармонията е всъщност любов. А любовта отсъствие на чувства, както когато си гладен и се нахраниш и.. не искаш повече да ядеш. Сит си. И спокоен. Трудното е в това... да изпитваш тази любов сред хората на земята... Тогава е самота.
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Правилно си разбрала посланието на стихът ми, Краси, благодаря ти.

    Ангел, благодаря ти за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Много точен стих докосна ме силно!От начало до край,поздрави ,мила!!!Мини🌹🌹🌹!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0