Самота
Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата,
в спомени, скрити в мъгли,
шепне безмълвно в душата,
стъпва по крехки следи,
Хората идват, отминават,
любовта като вятър рои,
но самотата – тя не предава,
не обещава, нито боли.
Тя е в очите на всеки изгубен,
в песента на заглъхнал глас,
не си отива, не се забравя –
самотата живее у нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
