29 jul 2008, 16:49

Самота моя

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

       Самота моя, самота...

Чувство тъй познато,

винаги съпътствано с тъга.

Самота - жестоко в мен вглъбена,

дори когато не съм сама!

Сърце - толкоз преживяло,

не знае вече радост и печал.

Очи - щастливи? - Не, нещастни!

Без пламък, с дъжд неизвалян.

Мисъл - кротко притаена и

зов - неотзован.

Криле - политнали в небето,

но бързо паднали от там.

Каква съм аз -сама не зная!

Тъмно е пред мен.

С душа потънала в забрава.

Пак сама и пак с теб...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С душа потънала в забрава.
    Пак сама и пак с теб...

    Еха, много ми хареса финалът... Дори и сама, ти усещаш любимия човек вътре, затова че никога не сме самотни...
  • Много красиво и тъжно! Гледай напред и нагоре! Винаги има надежда! Поздравче и голяма прегръдка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...