29 jul 2008, 16:49

Самота моя

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

       Самота моя, самота...

Чувство тъй познато,

винаги съпътствано с тъга.

Самота - жестоко в мен вглъбена,

дори когато не съм сама!

Сърце - толкоз преживяло,

не знае вече радост и печал.

Очи - щастливи? - Не, нещастни!

Без пламък, с дъжд неизвалян.

Мисъл - кротко притаена и

зов - неотзован.

Криле - политнали в небето,

но бързо паднали от там.

Каква съм аз -сама не зная!

Тъмно е пред мен.

С душа потънала в забрава.

Пак сама и пак с теб...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С душа потънала в забрава.
    Пак сама и пак с теб...

    Еха, много ми хареса финалът... Дори и сама, ти усещаш любимия човек вътре, затова че никога не сме самотни...
  • Много красиво и тъжно! Гледай напред и нагоре! Винаги има надежда! Поздравче и голяма прегръдка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...