Лошата (Мария)
12 22
29 jul 2008, 16:49

Самота моя 

  Poesía » Otra
928 0 2

       Самота моя, самота...

Чувство тъй познато,

винаги съпътствано с тъга.

Самота - жестоко в мен вглъбена,

дори когато не съм сама!

Сърце - толкоз преживяло,

не знае вече радост и печал.

Очи - щастливи? - Не, нещастни!

Без пламък, с дъжд неизвалян.

Мисъл - кротко притаена и

зов - неотзован.

Криле - политнали в небето,

но бързо паднали от там.

Каква съм аз -сама не зная!

Тъмно е пред мен.

С душа потънала в забрава.

Пак сама и пак с теб...

 

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С душа потънала в забрава.
    Пак сама и пак с теб...

    Еха, много ми хареса финалът... Дори и сама, ти усещаш любимия човек вътре, затова че никога не сме самотни...
  • Много красиво и тъжно! Гледай напред и нагоре! Винаги има надежда! Поздравче и голяма прегръдка!
Propuestas
: ??:??