Лошата (Мария)
2 12

29 июл. 2008 г., 16:49

Самота моя

Поэзия » Другая

1.2K 0 2

Самота моя, самота...

Чувство тъй познато,

винаги съпътствано с тъга.

Самота - жестоко в мен вглъбена,

дори когато не съм сама!

Сърце - толкоз преживяло,

не знае вече радост и печал.

Очи - щастливи? - Не, нещастни!

Без пламък, с дъжд неизвалян.

Мисъл - кротко притаена и

зов - неотзован.

Криле - политнали в небето,

но бързо паднали от там.

Каква съм аз -сама не зная!

Тъмно е пред мен.

С душа потънала в забрава.

Пак сама и пак с теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gothwolf (Християн)

С душа потънала в забрава.
Пак сама и пак с теб...

Еха, много ми хареса финалът... Дори и сама, ти усещаш любимия човек вътре, затова че никога не сме самотни...

2008-07-30T02:31:51+03:00
No_fear_Mims (Милена)

Много красиво и тъжно! Гледай напред и нагоре! Винаги има надежда! Поздравче и голяма прегръдка!

2008-07-29T17:05:50+03:00

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0