Самота моя
Самота моя, самота...
Чувство тъй познато,
винаги съпътствано с тъга.
Самота - жестоко в мен вглъбена,
дори когато не съм сама!
Сърце - толкоз преживяло,
не знае вече радост и печал.
Очи - щастливи? - Не, нещастни!
Без пламък, с дъжд неизвалян.
Мисъл - кротко притаена и
зов - неотзован.
Криле - политнали в небето,
но бързо паднали от там.
Каква съм аз -сама не зная!
Тъмно е пред мен.
С душа потънала в забрава.
Пак сама и пак с теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
