Самота моя, самота...
Чувство тъй познато,
винаги съпътствано с тъга.
Самота - жестоко в мен вглъбена,
дори когато не съм сама!
Сърце - толкоз преживяло,
не знае вече радост и печал.
Очи - щастливи? - Не, нещастни!
Без пламък, с дъжд неизвалян.
Мисъл - кротко притаена и
зов - неотзован.
Криле - политнали в небето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация