Самота моя, самота...
Чувство тъй познато,
винаги съпътствано с тъга.
Самота - жестоко в мен вглъбена,
дори когато не съм сама!
Сърце - толкоз преживяло,
не знае вече радост и печал.
Очи - щастливи? - Не, нещастни!
Без пламък, с дъжд неизвалян.
Мисъл - кротко притаена и
зов - неотзован.
Криле - политнали в небето,
но бързо паднали от там.
Каква съм аз -сама не зная!
Тъмно е пред мен.
С душа потънала в забрава.
Пак сама и пак с теб...
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
