27 mar 2016, 16:18

Самотата обрича ме

  Poesía » Otra
517 0 1

Как се наранява човек?
Как се къса сърцето му на парченца?

Как се оправя след това?
Как, въпреки всичко, се усмихва?

Как се учи да бъде щастлив

отново?

А някога бил ли е...
щом му е ранено сърцето?

Бил е просто заблуден,

лъжлив израз 'обичам те'

не носи щастие, щом не е от сърце.

Но има ли надежда?

След всички наранявания?

Може ли да се научи да бъде щастлив?

Някога?

А какво, ако не намери

човека?

Сам може ли да се излекува?

А може ли сам да съществува?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...