27 мар. 2016 г., 16:18

Самотата обрича ме

513 0 1

Как се наранява човек?
Как се къса сърцето му на парченца?

Как се оправя след това?
Как, въпреки всичко, се усмихва?

Как се учи да бъде щастлив

отново?

А някога бил ли е...
щом му е ранено сърцето?

Бил е просто заблуден,

лъжлив израз 'обичам те'

не носи щастие, щом не е от сърце.

Но има ли надежда?

След всички наранявания?

Може ли да се научи да бъде щастлив?

Някога?

А какво, ако не намери

човека?

Сам може ли да се излекува?

А може ли сам да съществува?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчоглед Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...