27.03.2016 г., 16:18

Самотата обрича ме

512 0 1

Как се наранява човек?
Как се къса сърцето му на парченца?

Как се оправя след това?
Как, въпреки всичко, се усмихва?

Как се учи да бъде щастлив

отново?

А някога бил ли е...
щом му е ранено сърцето?

Бил е просто заблуден,

лъжлив израз 'обичам те'

не носи щастие, щом не е от сърце.

Но има ли надежда?

След всички наранявания?

Може ли да се научи да бъде щастлив?

Някога?

А какво, ако не намери

човека?

Сам може ли да се излекува?

А може ли сам да съществува?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...