20 sept 2008, 21:26

Самотен дъжд 

  Poesía
636 0 3
 

Самотен дъжд

 

По прозореца се стича нежна капка,

след нея още и една,

в стъклото се разбиват и изчезват,

оставят само тъжната следа.

 

Следа оставена от парещ огън,

изгаснал от дъжда във нас,

шепнещ ни, че време е за края,

след който има само страх.

 

Непознати мисли из нощта пресичат,

животи, чувства и мечти,

а аз стоя и тъжно си припомням

дъжда навън... и в моите очи.

 

По прозореца се стича нежна капка,

а после... още и една.

 

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??