Самотен дъжд
Самотен дъжд
По прозореца се стича нежна капка,
след нея още и една,
в стъклото се разбиват и изчезват,
оставят само тъжната следа.
Следа оставена от парещ огън,
изгаснал от дъжда във нас,
шепнещ ни, че време е за края,
след който има само страх.
Непознати мисли из нощта пресичат,
животи, чувства и мечти,
а аз стоя и тъжно си припомням
дъжда навън... и в моите очи.
По прозореца се стича нежна капка,
а после... още и една.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
