Sep 20, 2008, 9:26 PM

Самотен дъжд

  Poetry
938 0 3
 

Самотен дъжд

 

По прозореца се стича нежна капка,

след нея още и една,

в стъклото се разбиват и изчезват,

оставят само тъжната следа.

 

Следа оставена от парещ огън,

изгаснал от дъжда във нас,

шепнещ ни, че време е за края,

след който има само страх.

 

Непознати мисли из нощта пресичат,

животи, чувства и мечти,

а аз стоя и тъжно си припомням

дъжда навън... и в моите очи.

 

По прозореца се стича нежна капка,

а после... още и една.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...