Самотен дъжд
По прозореца се стича нежна капка,
след нея още и една,
в стъклото се разбиват и изчезват,
оставят само тъжната следа.
Следа оставена от парещ огън,
изгаснал от дъжда във нас,
шепнещ ни, че време е за края,
след който има само страх.
Непознати мисли из нощта пресичат,
животи, чувства и мечти,
а аз стоя и тъжно си припомням
дъжда навън... и в моите очи.
По прозореца се стича нежна капка,
а после... още и една.
© Иван Русланов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
