Sep 20, 2008, 9:26 PM

Самотен дъжд 

  Poetry
538 0 3
 

Самотен дъжд

 

По прозореца се стича нежна капка,

след нея още и една,

в стъклото се разбиват и изчезват,

оставят само тъжната следа.

 

Следа оставена от парещ огън,

изгаснал от дъжда във нас,

шепнещ ни, че време е за края,

след който има само страх.

 

Непознати мисли из нощта пресичат,

животи, чувства и мечти,

а аз стоя и тъжно си припомням

дъжда навън... и в моите очи.

 

По прозореца се стича нежна капка,

а после... още и една.

 

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??