20 сент. 2008 г., 21:26

Самотен дъжд 

  Поэзия
662 0 3
 

Самотен дъжд

 

По прозореца се стича нежна капка,

след нея още и една,

в стъклото се разбиват и изчезват,

оставят само тъжната следа.

 

Следа оставена от парещ огън,

изгаснал от дъжда във нас,

шепнещ ни, че време е за края,

след който има само страх.

 

Непознати мисли из нощта пресичат,

животи, чувства и мечти,

а аз стоя и тъжно си припомням

дъжда навън... и в моите очи.

 

По прозореца се стича нежна капка,

а после... още и една.

 

© Иван Русланов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??